Злато втора ръка

Злато втора ръка

Злато втора ръка от заложна къща

ЗЛАТО ВТОРА РЪКА

Златото втора ръка  – никой друг метал в историята на човечеството не е проявявал такава магическа и примамлива сила! Заслепяващият блясък на златото втора ръка е подбуждал алчността на хората, тласкал е безброй авантюристи към неизвестното и нерядко е бил повод за кървави завоевателни войни. „Auri sacra fames”- проклета жажда за злато втора ръка! С тези думи още римските поети са заклеймявали ненаситната алчност за злато втора ръка.

Магията на златото втора ръка се състои в необикновените му свойства. Това са химична устойчивост, голямо относително тегло, лесната му преработка в търсени украшения и предмети. В миналото, „цар на металите“. Още години преди новата ера златото втора ръка е било признато като мярка за стойността, като универсално обменно и платежно средство. Добиването и притежаването на златото втора ръка са били привилегии за малцина. Златото втора ръка е било синоним за богатство и сила. Неговата функция се е запазила и до днес. Като валутна основа златото втора ръка, както и преди, играе преобладаваща роля в световната капиталистическа икономика.

Златото втора ръка е един от малкото елементи, срещани в природата в чисто и самородно състояние. Обикновено то се намира в много малки концентрации фино разпределено в твърдите скали. В таблицата за разпространението на химичните елементи в земната кора златото втора ръка заема 77-о място. На малкото му разпространение се дължи собствената стойност на този скъп благороден метал.

Една стара, да не каже, безразсъдна мечта на човечеството е била да се получи злато втора ръка по изкуствен начин в произволни количества. По своеобразен начин „проблемът“ за направата на злато втора ръка е занимавал човечеството през годините, та чак до наше време. Един поглед в близкото минало доказва това.

ЗЛАТО ВТОРА РЪКА И АЛХИМИЯТА

Професор Карл Кристоф Шмидер от Касел натрупал своя фактически материал със старанието и точността на учен. Той искал да представи исторически преглед на алхимията или изкуството да се прави злато втора ръка. Шмидер винаги се е стараел да раздели легендата от действителното и да разграничи научната измама от несъзнателното самозаблуждение. Той стига до следното заключение: „Съществува химичен препарат, чрез който металите могат да бъдат превръщани в злато втора ръка! Независимо от недостойните дела на безброй мошеници все още има достатъчно доказателства, как от субстанции, несъдържащи злато втора ръка, по алхимичен начин може да бъде получено истинско злато втора ръка. За това превръщане на неблагородни метали в злато втора ръка е бил необходим така нареченият Lapis Philosophorum философски камък. Тази чудна субстанция са притежавали и са знаели да приготвят именно алхимиците. Рецептата най-вероятно била загубена“.

За философския камък са се разказвали и други чудновати неща: той можел да донесе на своя притежател не само лъскаво злато втора ръка и неограничено съкровище, но също и тайната на вечната младост и дълъг живот.

СМАЙВАЩИ ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС ЗЛАТО ВТОРА РЪКА

За голям покровител на всички алхимици се смятал кайзер Леополд, който управлявал от 1658 г. до 1705 г. В неговия двор майсторите на злато втора ръка извършвали някои сензационни превръщания, които будели възхищение не само по негово време, а и до ден днешен. Дори и учени са си блъскали главите над неговите експерименти със злато втора ръка.

Най-вълнуващото алхимично приключение е свързано с името на августинеца Венцел Сейлер. Той откраднал от свой събрат, който се занимавал с алхимия, червен прах и вярвал, че това е тайнственият философски камък, с който да направи злато втора ръка. Оттук нататък Сейлер започнал да странства по света. Той самият искал да се посвети на изкуството за правене на злато втора ръка.

Кайзер Леополд I със задоволство разбрал, че може да научи нещо от монаха по отношение на златото втора ръка. Сейлер съобщил, че ще оцвети, следователно ще превърне частично злато втора ръка в един съд. Един слуга бил в готовност по знак на Сейлер да сложи едро блюдо в огъня. Когато то станало огненочервено, алхимикът го поръсил с една щипка от чудноватия червен прах. Навсякъде, където философският камък влязъл в контакт с медта, на блюдото се появил познатият блясък на злато втора ръка. Монахът облекчено се обърнал към стоящ настрана тиге с кипящ живак. Сейлер заповядал на помощника си да усили огъня, защото искал да превърне живака в злато втора ръка. С целта да направи злато втора ръка той увил част от червения прах във восък и я хвърлил в кипящата маса. Той обаче обяснил, че огънят не бил достатъчно силен за злато втора ръка. Отново станало чудо. Втвърдяващият се метал лъщял със светлия блясък на златото втора ръка, отразявайки силно светлината на факлите. По знак на кайзера проба от златото втора ръка била занесена на златар, който чакал в съседното помещение, където работел по злато втора ръка.

Най-напред златарят изпитателно претеглил в ръката си металното парче. След това драснал с него няколко кръстчета върху изгладен кварцов къс – т.н. пробен камък. Върху матовочерната повърхност златото втора ръка на Сейлер оставило фина черта. Опитни специалисти могат само по цвета и по вида на тези чертички да определят съдържанието на злато втора ръка в пробата. Златото втора ръка върху изпробващия камък останало непроменено. Онечиствания от други метали биха се разтворили в азотната киселина.

Друг метод, с който се установявало съдържанието на злато втора ръка, бил познат отскоро. Днес се знае, че той влязъл в употреба една в началото на 16 век. По-късно методът бил подобрен. За сравнение били използвани пробни черти с познато съдържание на злато втора ръка, така като правят обикновено и днес.

Кайзерът и неговите приближени напрегнато чакали оценката на златаря. Най-накрая можели да чуят резултата: било най-финото и висококаратово злато втора ръка, което златарят някога е държал в ръцете си.

Леополд не пестял своите похвали. Сейлер не можел да скрие триумфа си. Той искал да превърне калай, обикновен калай, в чисто злато втора ръка. И този рискован експеримент успял. „Не се колебайте и ни показвайте и други проби на вашето отбрано изкуство“ – обърнал се кайзерът към радостно възбудения майстор на злато втора ръка. Правете злато втора ръка, и ние ще ви затрупаме с почести.“ От златото втора ръка кайзер Леополд заповядал да изсекат дукати. Те показват на едната страна неговия образ, а на другата – около числото за годината 1675 – следния текст: „Със силата на Венцел-Сейлеровий прах от калай в злато втора ръка аз превърнат бях“. Тези монети се състоят от почти чисто злато втора ръка. Върху изпробващия камък те оставят фини черти, както злато втора ръка от 23 карата. За критично настроените съвременници те били „твърде леки“.

Към майсторите на злато втора ръка в никакъв случай не бихме могли да причислим австрийския естествоизпитател и национален икономист Йохан Йоахим Бехер. Въпреки това и той вярвал в превръщането на металите в злато втора ръка. В културно-историческия музей във Виена се съхранява монета със следния надпис: „През месец юли 1675 година, аз Бехер, получих чрез алхимично превръщане на тази унция чисто сребро в олово.“ Вярва се, че същото се е случило със злато втора ръка.

МАЙСТОРИ НА ЗЛАТО ВТОРА РЪКА, ТЕХНИТЕ ТРИКОВЕ И ПРОСЛОВУТИЯТ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК

Не само по онова време, но и днес веднага изниква въпросът: как свършил Сейлер своите алхимични чудеса? В средновековието твърдо вярвали в превръщането на металите. Но как стои въпросът за това в наше време, когато толкова много неща са се променили? Днес най-напред се питаме защо на осведомения в областта на алхимията кайзер Леополд I не се е отдало да уличи в престъпление монаха, тъй като триковете на самозвания майстор на злато втора ръка тогава били вече достатъчно известни.

Многократно златото втора ръка на алхимиците се оказвало фалшиво и било всъщност месинг, томпак или бронз. Още Аристотел през 4-ти век преди новата ера споменавал, че от мед при съвместното стапяне с цинк се получават златистожълти сплави. Следователно още през древността е било известно, че не всичко, което блести, е злато втора ръка. Дори онези застъпници, които от медна стопилка чрез добиване на арсеник получавали сребристобяла сплав – сребро, са приемали изкуството за превръщането на метали само на думи: те оцветявали неблагородния метал, за да получат цветния тон на желания благороден метал.

В други случаи е била необходима само ловкостта на фокусник, за да бъде хвърлена незабелязано в стопилката някаква проба от златото втора ръка. Как да бъде извършено най-добре, това било работа на фантазията на алхимика. Някои алхимици предпочитали да разбъркват стопилката с кухи, запечатани с восък пръчки. Ако пръчката била от дърво, долната й част изгаряла напълно в стопилката и скритите в пръчката късчета злато втора ръка изпадали в нея. По този начин „предметът на престъплението“ бил своевременно отстраняван, преди още някой да се усъмни и поиска да следва „вълшебната пръчка“. При своите експерименти производителите на злато  втора ръка достигнали изключителна изобретателност. Те използвали тигли с двойно дъно, които по време на нагряването освобождавали златното си съдържание, издълбани отвътре въглища, в които било скрито злато втора ръка и които били хвърляни в разтопената маса. Златен прах, който бил вдухван с въздушния поток на духалото, им помагал за желания успех.

Швейцарецът Турнисер, който водел пълната с обрати съдба на алхимик и доктор-магьосник, веднъж превърнал половината от една желязна игла в злато втора ръка и това пред очите на един кардинал, който потвърдил това писмено. Турнисер потопил накаления до червено връх на иглата в червената тинктура и потопената част се превърнала в злато втора ръка. Това станало в Рим на 20 ноември 1586 г.

Тази игла била предлагана на интересуващите се дълго време като доказателство за истинското майсторство на алхимиците. Въпреки това, когато през 1730 г. пътуващият из Италия Йохан Кайслер научил за тази рядкост, в пътните си бележки той писал: Как не ги е срам да показват вече толкова години тази игла, след като стана ясно, че зад всичко това стои измама и че майсторското произведение е плод на изкусно фокусничество“. Турнисер излъгал публиката с ловък трик. С голяма сръчност той запоил към желязната игла златен връх и го покрил с боя, която замаскирала всичко. По време на алхимичната операция покриващият слой изчезвал и златото втора ръка блеснало пред очите на смаяните зрители.

При превръщането на живака в злато втора ръка, което тогава неслучайно се радвало на голям успех, златото втора ръка било влагано в живака отнапред и въобще не е трябвало да бъде създавано. Фин прах от злато втора ръка почти мигновено се разтваря в течен живак, като се запазва характерният му сребрист цвят. Днес ние знаем, че такива златни аламгами със съдържание на злато втора ръка до 10-12% са течни и следователно изглеждат като чист живак. Отдестилирнето на живака е проста работа. В тигела оставало чистото разтопено злато втора ръка.

Не трябва да се премълчава, че дори честно убедените алхимици са били жертва на самоизмама. Те твърдо вярвали, че са получили злато втора ръка, когато подлагали на стапяне по-големи количества сребро, живак, олово или техни руди. При оскъдните тогава аналитични познания и възможности те незабелязано обогатявали малките количества злато втора ръка, които по начало се съдържали в металите и рудите. Сребърните монети, изсечени преди 1830 г., също съдържали малко количество злато  втора ръка и били използвани многократно при алхимични демонстрации. Отделянето на последните следи злато втора ръка от монетното сребро бил невъзможно или скъпо струващо от тогавашната технология.

ЗАГАДКАТА НА ЕДИН ЗЛАТЕН МЕДАЛЬОН ОТ ЗЛАТО ВТОРА РЪКА

Днес не може да се каже със сигурност дали Венцел Сейлер, който искал да демонстрира успешно да демонстрира превръщане пред критичните очи на кайзер Леополд, си послужил със субстанцията с показания по-горе състав, или прибягвал до рафиниран трик. Но Сейлер приготвил и друг художествен предмет, който за разлика от иглата на Трунисер, държана срамежливо под ключ, буди удивление и днес.

Националната колекция от медали и монети от Културно-историческия музей във Виена съхранява медал с тежест 7 кг. Диаметърът му е с 40 см и по съдържание на злато втора ръка съответства на 2055 стари австрийски дуката. Под формата на майсторски израбоен релеф на предната страна на медал могат да се бъдат разпознати портретите на многобройните прадеди в семейството на кайзера. Редът започва с царя на франките Фарамунд от пето столетие и завършва с Леополд I, който е изобразен заедно със съпругата си в средата на медальона. Надписът на латински език върху обратната страна показва, че „тази чиста проба на истинско и съвършено превръщане на метали“ е осъществена от Венцел Сейлер през 1677 г. по случай празника на св. Леополд.

Това било най-великолепното произведение, което бил изготвял дотогава някогашният авустински монах! Пред очите на Негово величество кайзера и събраните преводни, представители на духовенството и аристокрацията, Сейлер превърнал описаната възпоменателна монета от сребро в злато втора ръка! Той потапял по-голямата част от медальона в различни течности, които, както словоохотливо уверявал, бил получил от Големия Еликсир. Накрая подсушил медальона с вълнена кърпа. Сейлер отстранил кърпата с рязко движение на ръката и присъстващите били заслепени от искрящия блясък на превърната в злато втора ръка монета.

И днес може ясно да се види границата, до която алхимикът потопил във вълшебната течност монетата: горният, по-малък участък от нея останал сребърен; долната част показва цвета на златото втора ръка и, както са потвърдили опитни златари и химичните изследвания, действително се състои от злато втора ръка.

Въпреки успешната демонстрация ролята на Сейлер като придворен химик скоро била изиграна. Той трябвало да признае, че повече не може да прави злато. Вероятно бил изчерпал вече чудотворния си прах. Историците оценяват, че той струвал на Леополд I всичко 20000 гулдена. Сейлер оставил след себе си грамада от дългове към различни дворцови и държавни служители, които прекалено лекомислено повярвали на неговото изкуство. Той освободил злощастния алхимник от неговите длъжности и го изпратил обратно в манастира, откъдето бил дошъл. Но той не предал Сейлер на съда, където го очаквала сигурна смърт на бесилката, обкована със злато втора ръка, а тихомълком покрил всичките му дългове.

Решаващо за необикновеното поведение на излъгания владетел вероятно е бил същият медальон, който вече в продължение на столетия удивлява като доказателство за истинското изкуство на алхимията. Нумизмати опитвали всичко възможно, за да проникнат в тайната на това очевидно сполучливо превръщане на злато втора ръка. На много места медальонът има резки и врязвания. От тези места били вземани проби за изследване. Резултатите от анализите винаги са потвърждавали, че долната част се състои от злато втора ръка. Специфичното тегло на тези пробите от злато втора ръка обаче определено било по-ниско. Но какво доказва това? Известно е, че алхимичното злато втора ръка винаги е било малко по-леко от естественото злато втора ръка.

При по-подробното разглеждане на монетата се оказало безпредметно и съмнението, че тя е съставена от златна и сребърна част. Можем да си припомним трика, с който полският алхимик Зендивогиус заблудил кайзер Фердинанд II. И тук голяма сребърна монета била превърната в злато втора ръка, но само от едната страна. Благоволението към този изкусен предмет траело само кратко време, докато станала известна измамата. Зендивогиус запоил златна ламарина към сребърна плоча и дал да изсекат от нея монетата уж от злато втора ръка. Той намазал златната страна с малко живак, при което се образувала твърдата, сребриста на цвят златна аламгама, която на външен вид не се различава от среброто. Полякът намокрил получената монета от едната страна с някаква тайнствена тинктура, след което я поставил в пламъка на запалени въглища. И наистина намазаната половина от монетата със злато втора ръка се превърнала в злато втора ръка, разбира се, толкова надълбоко, колкото мога да проникне тинктурата. При внасянето в огъня живакът излетял и останало златото втора ръка. Това била цялата тайна.

Когато медальонът на Сейлът обаче бил държан предпазливо на огъня, за да излети евентуално съдържащият се живак, нищо не се променило: горната част от монетата оставала сребърна, а златото втора ръка си оставало злато втора ръка. Нима бе станало чудо?

Много дълго медальонът  бе пазил тайната си. Затрудняващото за всички по-късни изпитания бе обстоятелството, че монетата поради културно-историческата си стойност не можеше повече да бъде увреждана. Но как да се установи от какво се състои монетата, след като не бива повече да се вземат проби от нея? Трябваше да минат 250 години, докато учени най-после успеят да проникнат в тайната на този алхимичен медальон и в Сейлеровия метод за превръщане на елементите!

Кайзери, цари и феодални князе били подмамвани от делата на средновековните алхимици. Също и по-късно те трябвало да намират своите жертви сред по-висшите кръгове. Дори и горната династия на Хоенцолерите  не била пощадена от техните злодеяния. Исторически е забележително колко безпощадно постъпил Фридрих I с алхимика Каетано. Този авантюрист му измъкнал с голяма сръчност златото втора ръка от джоба, а той самият не сътворил никакво. През 1709 г. пруският крал заповядал да го обесят на бесилка, обкована от варак от злато втора ръка.

Тази случка е трябвало да послужи като поучителен пример за царските наследници от династията. Но и те също твърде безславно се полъгвали по измамното изкуство за правене на злато втора ръка от странстващите алхимици и жертвали големи суми. „Правенето на злато втора ръка е нещо като болест; тя често изглежда за известно време излекувана от разума, но след това отново идва неочаквано и се превръща в същинска епидемия..“

Това не е могло да служи за оправдание на алхимиците ида ги остави да правят каквото си поискат. Всичко това добра разбрал и неговият, иначе твърде незначителен наследник на трона, Фридрих Вилхем 2. По време на неговото царуване били предприети законодателни стъпки общественото бедствие да не стане господар. „Хора, които посредством мошеничество лъжат публиката в качеството си на алхимици, заклинатели на духове, ясновидци, иманяри и други подлежат освен на обикновеното наказание за измама също и на затвор от 6 месеца до една година и на публично порицание.“

От този момент нататък алхимиците трябвало да се страхуват от цялата строгост на закона дори когато размерът на наказанието станал значително „по-умерен“

Злато втора ръка

Злато втора ръка и алхимията

Смайващи експерименти със злато втора ръка

Майстори на злато втора ръка, техните трикове и прословутият философски камък

Загадката на един златен медальон от злато втора ръка